Нам снова двадцать пять
По пре да нью, си ней пти цей сча стье вхо дит в дом,
И от про шлых бед в не бе та ет след.
На ши пе сни, как те пти цы, над зе млёй кру жат,
Ра ду я се рдца че рез мно го лет.
Нам сно ва два дцать пять.
Нам сно ва два дцать пять.
Пусть мы взро сле е ста ли,
Ме чта ем, как ме чта ли.
Нам сно ва два дцать пять.
Нам сно ва два дцать пять.
Нас мо ло дость и пе сня
Не хо чет о тпу скать.
Не во змо жно за блу ди ться на пря мом пу ти
И не по ве рнуть. За втра сно ва в путь.
Ни за что не о ста но вишь стре лки тех ча сов
Из да лё ких дней ю но сти тво ей.
Нам сно ва два дцать пять.
Нам сно ва два дцать пять.
Пусть мы взро сле е ста ли,
Ме чта ем, как ме чта ли.
Нам сно ва два дцать пять.
Нам сно ва два дцать пять.
Нас мо ло дость и пе сня
Не хо чет о тпу скать.
Нам сно ва два дцать пять.
Нам сно ва два дцать пять.
Пусть мы взро сле е ста ли,
Ме чта ем, как ме чта ли.
Нам сно ва два дцать пять.
Нам сно ва два дцать пять.
Нас мо ло дость и пе сня
Не хо чет о тпу скать.
Нам сно ва два дцать пять.
Нам сно ва два дцать пять.
Пусть мы взро сле е ста ли,
Ме чта ем, как ме чта ли.
Нам сно ва два дцать пять.
Нам сно ва два дцать пять.
Нас мо ло дость и пе сня
Не хо чет о тпу скать.