Душа болит, а сердце плачет
По те мне ет се ре бро, по ме ркнет зо ло то,
По и зно ся тся и ве щи, и сло ва,
Из а льбо мов у лы бнё тся не жно мо ло дость,
Из -под плит про гля нет ти ха я тра ва.
Всё на све те пе ре ме ле тся, век сме ни тся,
Про не су тся го ды, сло вно с го рки вниз.
То лько ты, ду ша, су ро вой жи зни пле нни ца,
Из ме ня, как из те мни цы, смо тришь ввысь.
Ду ша бо лит, а се рдце пла чет,
А путь зе мной е щё пы лит,
А тот, кто лю бит, слёз не пря чет,
Ведь не на пра сно ду ша бо лит.
А тот, кто лю бит, слёз не пря чет,
Ведь не на пра сно ду ша бо лит.
То ли цвет че рё мух, то ли снег по сы пе тся
На ка шта но вы е во ло сы тво и.
Ско ро вре мя, зверь не ви ди мый, на сы ти тся
И у йдёт, о ста вив се рдце без лю бви.
По те мне ет се ре бро, по ме ркнет зо ло то,
По и зно ся тся и ве щи, и сло ва.
Из а льбо мов у лы бнё тся не жно мо ло дость,
И о ка же тся: ду ша е щё жи ва.
Ду ша бо лит, а се рдце пла чет,
А путь зе мной е ще пы лит,
А тот, кто лю бит, слёз не пря чет,
Ведь не на пра сно ду ша бо лит.
А тот, кто лю бит, слёз не пря чет,
Ведь не на пра сно ду ша бо лит.
Ду ша бо лит, а се рдце пла чет,
А путь зе мной е щё пы лит,
А тот, кто лю бит, слёз не пря чет,
Ведь не на пра сно ду ша бо лит.
А тот, кто лю бит, слёз не пря чет,
Ведь не на пра сно ду ша бо лит.